why42 представя: ЧЕРНО ФЛАМИНГО – ЛИТЕРАТУРА ЗА КИНО, ТЕАТЪР И РЕПЕТИЦИИ
Райнер Вернер Фасбиндер „Боклукът, градът и смъртта”- извън формалния разум
„В живота на всеки човек идва онзи ужасен и в същото време прекрасен момент, проблясващ като светкавица в съзнанието на някои и проникващ като свещена болка в подсъзнанието на повечето -моментът на съзнаването на крайността на собсвеното съществуване.”
Райнер Вернер Фасбиндер
Немският театрален и филмов режисьор Райнер Вернер Фасбиндер е познат на варненската театрална публика от постановката на варненския актьор Стоян Радев „Горчивите сълзи на Петра фон Кант”. Сред поводите да обърнем внимание на анархистичния авторски заряд с марката Фасбиндер е и премиерата на „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид”, състояла се наскоро в Народен театър „Иван Вазов”, подложена на интересен анализ от театроведа Виолета Дечева във вестник „Култура”. За достойнствата на спектакъла няма да се въвличаме в излишна възхита или неодобрение, защото все още не сме се насладили на последния, но драматургията на ръководителя на „Антитеатър” заслужава дълбоко почитание заради смелостта и неукротимостта на тематиките, изследвани от Фасбиндер.
Бутиковото издание на Black Flamingo Publishing е преведено от Владко Мурдаров - верен преоткривател на немскоезичната литература и култура. Сборникът от пиеси „Боклукът, градът и смъртта” се състои от следните текстове: „Като капка върху горещ камък” (адаптирана във филм на режисьора Франсоа Озон), „Само една филия хляб”, „ Гастарбайтер”, „Preparadise sorry now”, „Анархия в Бавария” (текстът е поставян на сцената на театъра в Хасково), „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид”( постановки в Малък градски театър „Зад Канала” и в Благоевград), „Кръв на шията на котката”, „Горчивите сълзи на Петра фон Кант”, „Боклукът, гладът и смъртта”. 9 провокативни пиеси, писани през 60-те и 70-те на миналия век, някои от които режисирани от автора им в „Антитеатър” в Мюнхен.
В драматургичните текстове на Фасбиндер присъства насилието, пророчески артикулиращо се в характерната парадоксалност на 21 век. Фасбиндер изисква толерантност спрямо различията на етническа, религиозна, социална и сексуална основа. Фасбиндер се бунтува срещу еснафското, консуматорското, сексуалното подтисничество и затова в пиесите му позицията господар-слуга, положена без строгата конкретика на историчността, може да бъде разпозната именно чрез паметта ни за историчност.
Може би най-кардиналните му пиеси са „Гастарбайтер”, „Анархия в Бавария”, „Кръв на шията на котката”. Сред личните ми фаворити попада „Кръв на шията на котката”, заради фантастичния елемент - присъствието на Фьобе – изпратена на земята от чужда планета, за да направи репортаж за демокрацията при хората. „Фьобе обаче има затруднения, тя не разбира езика на хората, въпреки че е научила думите”. В този драматургичен текст Фасбиндер експериментира със структурата на диалога, поставя Фьобе в ситуации, в които присъствието й макар и физически регистрирано, е асимилирано от хората до незачитане на правата й. Тя е невидима за очите. На финала Фьобе е като автомат, който придобива възможно най-грозните качества на земните обитатели. А те ни подсказват, че човешкото същество е неприятно и нещастно творение.
Написаната през 1968 г. пиеса „Гастарбайтер”, година по-късно филмирана от Фасбиндер, е изключително актуална в ситуацията на „отвореността и хумаността” на Европейския съюз, чиито държави и до днес се отнасят към чужденците, търсещи препитание сред други икономически системи като туземци. В някои от предложените пиеси последователността на ситуативността може да бъде интерпретирана в различни режисьорски схеми, защото Фасбиндер предоставя пълна свобода на артистите. Пиесите на Фасбиндер са сложен лабиринт за опитни, умни и не на последно място отворени като чувствителност творчески екипи. Те не са лесно четиво, те са като бомба със закъснител, затова не търпят обичайното формално тълкувание.
„Желанието ми е да се сприятеля с някого, с когото всичко е възможно. Където секс, ерос, любов-съзнание - всичко това се намира в постоянно движение, и то съсредоточено в една личност.”
Райнер Вернер Фасбиндер (1945-1982)
Райнер Вернер Фасбиндер е театрален , филмов актьор, режисьор и автор - един от най-важните представители на Новото немско кино от 70-те и 80-те години. Самоубива се на 37 години, когато вече е заснел 44 филма. Сред тях са „Страхът изяжда душата“, „Копнежът на Вероника Фос“, „Бракът на Мария Браун“, "Марта" "Отчаяние", „Лола“, „Берлин, Александерплац“ и други. Общото мнение на критика и зрители гласи: „Райнер Вернер Фасбиндер е хулиган, ранима душа, алкохолик, наркоман, женкар и хомосексуален, а на всичко отгоре един от най-добрите в световното кино до днес.”
Елица Матеева
