<br /><tt>Източник: Е.Матеева</tt> Виолета Дечева <br /><tt>Източник: Интернет</tt>

why42 представя: ЧЕРНО ФЛАМИНГО – ЛИТЕРАТУРА ЗА КИНО, ТЕАТЪР И РЕПЕТИЦИИ

„Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век.“ или 501 страници с мисъл за театъра


Няма нищо случайно в обстоятелството: от днес Варна е сцена на качествен роден и интернационален театър, а преди броени дни издателство Black Flamingo Publishing с подкрепа на Национален фонд „Култура“ пусна на книжния пазар изключително интересно, аналитично, умно, мъдро четиво на колега-театровед, който е гледал много театър, пропътувал е хиляди километри по света и у нас, напълнил е сетивата си с пъстри представи и пищни нагласи, за да се радва на свободата да оценява и размишлява.

 

Книгата на Виолета Дечева „„Между идеологиите и хедонизма. Театърът в началото на новия век.“ е динамичен поглед върху промените, развитието на родната драматургия в годините на прехода. Тя е увлекателно-иронично изследване върху тенденциите, креативността на различни по възраст театрални поколения, разгърнали се през този период. В 501 страници откриваме интересни заглавия от българския театрален репертоар. Критическите рецензии са публикувани във вестник „Култура“, но събрани в книжно тяло, те определят цялостната картина на процесите в родния театър. Театърът в началото на новия век у нас е драматургия, която тръгва от психологическото начало, опитва се и се лута в коридорите на пост абсурдни видения, реализира се добре в сътрудничество с интелигентни режисьори и се загубва, когато не се изтласква от баналността на битието ни.

 

Не са пропуснати театралните процеси, свързани с присъствието на Леон Даниел, Юлия Огнянова, Вили Цанков, Крикор Азарян, Красимир Спасов, Иван Добчев, Маграрита Младенова, Младен Киселов, Бина Харалампиева, Здравко Митков, Снежина Танковска, Възкресия Вихърова,  Пламен Марков, Александър Морфов, Теди Москов, Владимир Петков, Явор Гърдев, Лилия Абаджиева, Галин Стоев, Мариус Куркински, Петър Кауков, Елена Панайотова, Боил Банов, Десислава Шпатова, Диана Добрева, Григор Антонов,  Боян Иванов, Стилиян Петров, Крис Шарков, Василена Радева, Гергана Димитрова и др. Липсват обаче оценки за работата и анализ на интересни спектакли от биографията на режисьори като Владимир Люцканов, Касиел Ноа Ашер, Росица Обрешкова, Марий Росен, Младен Алексиев, Биляна Петрова, Петър Денчев, Неда Соколовска, Калин Ангелов, Ани Васева, Стайко Мурджев, (моя милост), Веселин Димов, Ида Даниел, Нина Боянова и др. Добре че не е оценявала работата ми, защото отчитайки темперамента на автора, предчувствията ми не са добри.


Словото на Виолета Дечева понякога е по-страшно от куршум и самурайска катана - без ритуали и специални жестове, конкретиката на мисълта й разцепва, разнищва на хиляди парченца с директни изречения безсмислието на някои театрални артефакти, настанили се спокойно в паметта ни за роден, съвременен театър. Добрата новина за Драматичния театър на Варна: почти всички заглавия, гостували в София са оценени по достойнство и с вещина.  Виолета Дечева е уловила важни посоки за работата на драматичната трупа. Изследвала е работата и на Държавен куклен театър - Варна, най-вече заради спектаклите на Теди Москов, за които има съответно специално място в книгата й.

 

На последните страници е отредено място и за стилни портрети, посветени на актьорите: Стефан Данаилов, Тодор Колев, Йосиф Сърчаджиев, Борис Луканов, Ицко Финци. Те облъчват с енергията на неукротимия, търсачески дух. Какъв е българският театър в началото на новия век? Сложен въпрос, предполагащ задълбочен анализ. Един от възможните отговори се съдържа в книгата на Виолета Дечева, която заслужава адмирациии и задължително награда „Икар“2015!

 

Виолета Атанасова Дечева e професор по театрознание. Изследовател, историк и критик. Следва българска филология в СУ "Климент Охридски“ и театрознание в НАТФИЗ "Кр.Сарафов“. Дипломната й работа е върху драматургията на Михаил Булгаков. През 1994 г. защитава докторска дисертация за концепциите за актьора между 19 и 20 в. в немскоезичното пространство („Актьорът и неговото произведение. Концепции за актьорското изкуство в края на XIX и началото на XX век“). Специализира в Свободния университет в Берлин. От 1994 до 2012 г. е изследовател в Института за изкуствознание на БАН Гост-преподавател в НАТФИЗ до 2001. От 2000 г. преподава в СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ.  От 2002г. доцент в Институт за изкуствознание - БАН. През 2007 г. става доктор на изкуствознанието с дисертация на тема „Към проблема за режисурата. Българският театър между двете световни войни“. От 2011 г. е професор по театрознание в Институт за изследване на изкуствата – БАН. От 2012 г. – професор в НБУ.

Била е гост-професор в Германия, Чехия, Полша, и др.  Автор е на индивидуални и участник в колективни научни проекти в Германия, Австрия, Чехия, Унгария, Полша и др. Стипендиант на DAAD, RSS-Central European University - Budapest, CAS-Sofia, etc. Участник в множество национални и международни научни конференции. Официален гост и жури на национални и международни театрални фестивали в Полша, Германия, Австрия, Франция и мн. др. Член на редколегии на специализирани издания за изкуства, култура и театър. Член на Международната федерация на театралните изследователи (International Federation for Theatre Research - IFTR), на Международната асоциация на театралните критици (International Association of Theatre Critics - IATC), на Съюза на журналистите в България (СЖБ) и др.

Работи в областта на теорията и историята на 20 век, рецепцията на немскоезична драматургия и историческите изследвания с фокус върху участието на театъра при създаването на образите на националното и отношенията му с политическото. Наблюдател за театър на в. „Култура“.

 

Елица Матеева

Една статия от: www.why42.info публикувана на 31.05.2014
Bookmark and Share