why42 представя: ЧЕРНО ФЛАМИНГО – ЛИТЕРАТУРА ЗА КИНО, ТЕАТЪР И РЕПЕТИЦИИ
„21 грама след полунощ“ - раждаме се старци, за да умрем като новородени
В най-новия роден театрален пейзаж почти не съществуват реализирани спектакли, посветени на старостта, ако не броим пиесата на Оля Стоянова „Малки ритуали за сбогуване“, намерила топъл прием сред трупата на театъра в Благоевград. "Малки ритуали за сбогуване" е носител на наградата „Наум Шопов” от първото издание на конкурса за написване на абсурдна драма, организиран от ДТ”Н.Вапцаров” през 2012 г. Нобеловата лауреатка Елфриде Йелинек е автор на монодрама, в която престаряла актриса описва болката "театър".
Пиесата на младия драматург Дензъл Ребеловски "21 грама след полунощ" е също монодрама за актриса, прекарваща последните си дни в старчески дом. "21 грама след полунощ" е най- новото попълнение от съвременни драматургични текстове на издателство "Black flamingo publishing". Заглавието на пиесата вероятно ще насочи някои от читателите й към филма на мексиканския режисьор Александро Гонзалес Иняриту от 2003 "21 грама". Пиесата на Ребеловски е пиеса за душата, която отлита след смъртта. След полунощ тялото на една актриса ще бъде друго. Може би част от сън, спомен или пък точица звезден, сценичен прах?
"21 грама след полунощ" е тиха словесна изповед. Тук няма място за патетика, за лъскав шум, за високи страсти. Ребеловски ни предлага простичка история за живота на твореца, откровения, лишени от помпозност, но дълбоки като чистота на емоционалния поток. В пет действия една актриса разказва за своя път, разказът е роден в самота, в студените късни часове на нощта. В старческия дом е студено, медицинските сестри са груби, почти няма разлика от обстановката на българските домове за самотни сърца.
Актирсата описва живота преди падането на Берлинската стена и след това. Мъжът й е покойник, синът и също. Единият е умрял по време на социализма, защото не е бил послушник на режима, а синът умира в самолета-камикадзе, пронизал две кули на черната дата 11 септември 2001 година. В живота й има невинни жертви, но и тя е жертвала себе си - всяка вечер на сцената, докато е била в роля, докато е забавлявала публиката. И въпреки участта й да топли чершафите в старчески дом, тя не съжалява за своя живот. Само се опитва да разбере цената му. А тя е нито повече, нито по-малко от 21 грама. След смъртта ни, човешкото тяло губи душата си, която тежи точно 21 грама.
"Всички, които обичаш, са обречени да умрат. Както и всички, които те обичат. Няма по-проста истина от това, че някой ден всички ще умрем. Но въпросът не е в това дали ще умрем, защото това е сигурно, а в това как ще умрем. А това зависи от начина, по който сме живели."*
Дензъл Ребеловски е роден през 1983 г. Определя себе си като екзистенциалист и феноменолог. Той е маркетинг специалист, писател, поет, драматург, сценарист, DJ. Автор на стихотворения, статии, есета. Първият му роман "Химера" излиза през 2008 г. През 2010 е публикуван вторият му роман "Усещане за безкрайност, а през 2011 г. излиза третият - "Надежда за остров"."21 грама след полунощ е първата му пиеса".
"Представата ни за живота. Представата ни за любовта. Представата ни за семейството. Представата ни за каквото и да е. Причинява ни болка не друго, а сблъсъкът между идеалния образ, който сме изградили за нещо и реалната му същност."**
"21 грама след полунощ" е философска пиеса, докосваща 21 грама жива душа. Трудна, но топла, обгръщваща човешкото същество пиеса. Ето защо ми се струва, че именно този дебютен за драматурга текст заслужава да бъде поставен в България. Театърът ни днес трябва все по-категорично от преди да задава въпроси и да ни учи на човеколюбие, а "21 грама след полунощ" притежава всички характеристики за създаването на вълнуващ, светъл и обгрижващ зрителите спектакъл.
Елица Матеева
*, **- "21 грама след полунощ" от Дензъл Ребеловски
