„Сложи ме на пауза” с Теа Денолюбова
Да представиш поезията на Теа е като потъване - без спасителен пояс, без личен ангел-хранител, опасно, но и интересно занимание. Опасно, заради нейната мъдрост, а е само на 17 години. Какво значение имат годините въобще?
- КАКЪВ Е НЕГОВИЯТ ПАРФЮМ?
Неговият парфюм се сменя, има много лица, много въплъщения, сигурно много хора го носят...Сигурно някой пише и за тях. Почти винаги си отива с моя. Силен е. Мога да го дишам вместо кислород. Дано моят парфюм / аз сме напълно достатъчни дори на един човек.
- КОГА СИ КАТО ВЪЗДУХА?
Когато усещам, че съм необходима, призната, ценена. Когато съм щастлива. Тогава губя очертанията си и влизам във всички процепи на сърцето.Запълвам ги с присъствието си. Движа се, за да запазя целостта на нещата. Оглупявам, когато съм като въздуха. Олеквам и летя.
- КАКЪВ Е ЗВУКЪТ НА ЛЮБОВТА?
Да чуваш как ти блъска сърцето и как костите на краката ти треперят. През това време на заден фон да върви парче на Нора Джоунс, а ти да чакаш любовта да се появи зад ъгъла. Минутите на очакване и мелодията на стъпките. А ако завали, значи си целунат от Господ. Да усещаш затаения дъх на цялата природа, която тръпне с теб – симфония.
- АКО ТЕ СЛОЖА НА ПАУЗА , КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ?
Аз често съм на пауза. Абсолютен стоп-кадър. Стоя на плажа и гледам фара. И нищо повече от това да си пусна хубав блус не ми трябва. Обичам самотата, в паузите съм аз. И само тогава с главно „А”.
- КОГА МЪЛЧИШ И КОГА ГОВОРИШ?
Мълча, когато съм най-щастлива. Тогава просто прекратявам всякакъв контакт с хората, затварям се в себе си и часове наред осмислям какво ми се е случило.Седя и се усмихвам, пия си винцето и се кефя колко прекрасен е животът. Мълчанието и всичко неизказано е много по-ценно от всичко казано. Говоря, когато не мога да пиша (пиша само вечер, така че, общо взето, след като минат критичните 30 минути на събуждане, съм готова за разговори).
- АКО СВЪРШИ ПЯСЪКЪТ...?
Ще си стържа от звездите. А ако случайно не мога да ги стигна, сигурно ще събера цял плаж от песъчинките в кецовете ми. И на него ще е тихо, сумрачно, малко ветровито, каквото му отива на един плаж. И ще са си само двамата. Единият кец и другият. Заключили целувка в стъпките.
- КОГА ПЛАЧЕ ТЯ (ТЕА)? КОГА ПЛАЧЕ ТОЙ?
Той плаче, когато осъзнае, че не може без нея. Тя плаче, когато я боли толкова, че не може да пише. А Теата реве от първоначалния „прилив” на безсилие пред трудностите. И тримата я карат някакси.
- ЛИСАБОН? ПАРИЖ? МОСКВА? ТОСКАНА? Или ТОКИО?
Москва и Токио – за тях все още мога само да мечтая. Искам да съм навсякъде. Някой да ме носи със себе си. Като багаж, като товар, като криле. Научих се да стоя на едно място, а всъщност да съм на хиляди места. Любимата ми пейка в Лисабон или край Сена, къщите с капаци в Тоскана, където и да съм, знам, че има откъде да замина и има къде да се прибера. Пристанището ме чака.
- КОГА АЗ И АЗ ВЪРВИМ В РАЗЛИЧНИ ПОСОКИ? ЩЕ СЕ ПРЕСЕКАТ ЛИ НЯКОГА?
Битката между аз и аз ще бъде спечелена, едва когато и двете вземат достатъчно. Може би пътищата им ще се пресекат, когато някой ги усмири. Но докато този момент настъпи, има още много време, много борба. По-силната от двете ще оцелее.
- КОГАТО СТАНЕШ пост 80, ЩЕ БЪДЕШ?
Ще бъда прекрасна старица с бяла коса и ще изживявам своя пост-шейсетарски Woodstock. На брега на Зуахатанео, с лодката, книгата, мъжа ми, Пулицъра на рафта (ако пиша достатъчно добре). Мисля, че тогава най-накрая ще бъда доволна. Но не бързам.
- КОЛКО ДЪЛГО (още) ЩЕ ПЕЕШ CAN” t let u go?
За ужас на всички, на които им се налага да ме слушат, ще пея докато имам глас, даже и да ми пресипне след 60 години, ако пропуша, пак ще пея с пълно гърло. Докато имам дух в тялото си, докато има още кого да не мога да пусна, докато си спомням колко живот съм събрала в шепите си.
- ФЕЛИНИ ИЛИ ЧЕЛЕНТАНО?
Челентано във филм на Фелини, с музика на Нино Рота и Адриано.
- БЕЗКРАЯТ Е?
Виси на ръката ми. Неработещ часовник, попил солената вода, защото лятото бях „хвърлена” в морето с дрехите. Безкраят – моментът между засилката на този, който те хвърля и очакването да паднеш. Между едната целувка и другата. Решението и вземането му. Стъпката и вълнението, преди да я извършиш. Едната написана дума и другата. Съмнението – ужасяващата ме вечност. Любовта – безкрайната, в нея вярвам.
- Е ЛИ ЛЮБОВТА СИНЕКДОХА?
Тя не е част от цялото, тя Е цялото. Не е нещо, което изтича незабелязано между пръстите. Тя е всичко онова, което е прекалено голямо, за да мине през пръстите ни. Оставя белези.
- КОГА и ЩЕ СИ КАЖЕШ ЛИ, ЧЕ СЕ ОБИЧАШ?
Когато заслужа да се обичам. Когато стана достатъчно добра с хората, които обичам, когато спра да наранявам, когато бъда в мир с другите и със себе си, когато нямам предразсъдъци, когато спра да съдя, когато стана по-състрадателна. На моменти съм като камък. Имам много ъгли за полиране.
- АКО МЕ СЛОЖИШ НА ПАУЗА, КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ?
Ами сигурно ще четеш книгата ми цял живот J Или ще си спомниш всички страхотни моменти, които си сложила на пауза с дистанционното и ще си ги пускаш, за да ги гледаш отново. По-голям кеф от това няма.
Ръст? Размер на обувки, любим десерт, любим цвят, любим израз...любим любим? J
Ръст – 1.72. Обувки – 36, като на 10-годишно дете, имам и много малки ръце, и използвам лафа на Къмингс, че даже дъждът няма толкова малки ръце.
Любим десерт – умирам за френски десерти, душата си давам за един шоколадов фъч;
Цвят – бял, син, зелен, черен, само май червено не обичам много, агресивен цвят е.
Любим израз – „Дори да стоиш в канавката, гледай звездите”.
"...имаме цял живот
и всички стари филми на света
иска ти се да сложиш на пауза
иска ти се да сложиш на пауза
иска ти се да сложиш на пауза
...
...
... "
Теа Денолюбова
ПП: а върху нейната ръка е написано: PORTUS MIHI EXPECTAT...ПРИСТАНИЩЕТО МЕ ЧАКА...
Интервю на Елица Матеева
